Като организация, чиято основна мисия е прекратяване на институционализацията на деца по света, Лумос започва работа в България в подкрепа на българското правителство за реализиране на стратегията „Визия за деинституционализация“ през 2010 г. От тогава процесът на деинституционализация премина през изключително активен период със закриването на домовете за деца с увреждания и сега навлиза във втората си фаза, в която ще бъдат закрити всички останали институции в България. Смятаме, че през изминалите години е натрупан опит, експертиза и критично мислене, които е добре да бъдат споделени и анализирани. Това знание може да бъде ползвано в предстоящите процеси по закриване на последните специализирани институции за деца в България.

В тази връзка Лумос организира дискусионен форум, на който съвместно с други професионалисти, участвали в процеса до сега, направихме обзор, използвайки разработения от Лумос модел за 10 ключови елемента в процеса на деинституционализация. Дискусионният форум се състоя на 4 октовмри 2018 г в София и беше организиран по модела „Световно кафене“ в пет основни теми:

Детско и младежко участие в процеса на деинституционализация;

Деинституционализация и правата на децата – оценка, подготовка, извеждане от институции;

Деинституционализация и работа със семействата и родителите на децата;

Създаване на необходимите услуги – планиране и дизайн;

Подготовка за самостоятелен/ независим живот.

В дискусионния форум взеха участие представители на национални и местни власти, специалисти от услуги, експерти от НПО. Като общи изводи може да бъде подчертано, че участниците се обединиха около мнението, че деинституционализацията е продължителен процес, който не приключва с механичното заключване на сградите. Обсъждането на елементите на процеса подчерта важността на всеки един от тях и това да се случват качествено и паралелно.

Групите се обединиха около следните предложения:

  1. Да бъдат вложени повече ресурси в процеса.
  2. Родителите и децата да имат реалното право да участват при вземането на решения за живота и функционирането им (тогава, когато е възможно).
  3. Първоначалната превенция и универсалните услуги да бъдат застъпени в по-голяма степен.
  4. Гъвкавост на системата и децентрализация на услугите.
  5. Прецизиране работата на социалните работници от ОЗД към ЗСП.
  6. Комуникацията между различните звена в работата е нарушена и трудна – ОЗД, услуги, родители – повече усилия в подобряване на комуникацията.

Предстои организирането на подобни събития и в Пловдив, Варна и Бургас, което ще ни позволи да създадем една по-пълна картина на научените уроци и изводите от първия етап на процеса.