20/12/2014


„Където и да ходя по света, винаги се връщам в моя роден град – Казанлък. Тук се чувствам най-добре и тук искам младите хора да живеят шастливо и да имат достъп до забавления и работа.“ Това е само малка част от споделените лични преживявания и опит на Михаела Иванова – самозастъпник за правата на децата и младите хора, пред нейните съграждани на срещата по случай международния ден на хората с увреждания – 3 декември.

Ние, от Лумос, подкрепихме идеята на Михаела да събере нейните съграждани, институции, НПО, младежи от защитено жилище и деца от Дома в Стара Загора, дневен център за хора с увреждания, ЦОП и близки за да разкаже за натрупания опит през последните 3 години – време, в което тя се изграждаше като самозастъпник. За да я подкрепят в този важен и много личен емоционален момент специално участваха и представители на групата за детско участие и техните родители от Варна.
Михаела се прояви като застъпник и по време на срещата. Тя попита всички млади хора с или без увреждане за техните мечти и какво е важно за тях да се промени в родния им град. Публиката участва активно, младите хора се включиха, а много от възрастните споделиха, че тази среща ги е трогнала до сълзи.

Една лична история за промяната на един млад човек с интелектуални затруднения е достатъчен повод да се отбележи ден като 3 декември. Така напомнихме на политици, специалисти, институции, че с воля и подкрепяща среда се дава реален шанс всяко дете или млад човек да развие потенциала си и да се устреми към мечтите си.