25 години след падането на Берлинската стена

Нов филм показва ужасите в така наречените „сиропиталища”;

Нов доклад разкрива, че над 80% от децата по света, които живеят в „сиропиталища” неса сираци;

Недохранването и смъртта са ВСЕ ОЩЕ нещо обичайно за децата в институции.

Малки деца завързани в мръсни легла, сред собствените си фекалии. Деца, които се клатят напред назад, недохранени, необлечени, необичани и затворени в сгради без отопление и канализация. Бебета, които не плачат, защото още от първите си дни знаят, че няма кой да отиде при тях, ако плачат.

Падането на Берлиснката стена доведе до разкриването на ужасяващата действителност на живота на бебетата и децата в стотиците зловещи „сиропиталища” в Централна и Източна Европа.

А след това още една тревожна истина излезе наяве: тези децата НЕ бяха сираци.

Вече двадесет и пет години – за разлика от Берлинската стена – вредните институции не са останали в историята и повечето от децата, които живеят в тях НЕ са сираци, а са отделени от семействата си, поради жестока бедност, увреждане и дискриминация.

Днес, през 2014 г., в Европейския регион един милион децата живеят в институции с отказано право на живот в семейство, затворени далеч от своите общности. Има данни, че други седем милиона децата живеят в институции по целия свят.

В нов доклад, наречен „Глобалната картина на децата в институции”, Лумос показва, че институционализацията на децата е сериозен глобален проблем. Данните, събрани от внушителен брой източници, демонстрират с удивителна прилика високото равнище на децата, които живеят в сиропиталища без да са сираци.

• 95-98% от децата, които живеят в т.н. сиропиталища в Европейския регион имат живи родители;
• 80% от 30 000 деца в институции в Хаити имат жив родител или близък роднина;
• 77% от 12 000 деца в институции в Камбоджа не са сираци;
• 90% от 21 000 деца в институциите в Шри Ланка не са сираци;
• До 94% от 500 000 деца, които според данните живеят в институции в Индонезия имат жив родител;
• До 90% от 4 500 институционализирани деца в Гана имат жив родител

Изследванията последователно показват негативния ефект на институционализацията върху живота, здравето и шансовете в живота на децата. Благотворителната организация Лумос беше създадена от Дж. К. Роулинг, за да помогне на страните да предотвратят по-нататъшната институционализация на деца; да съберат отново децата с техните родни семейства или близки роднини, или да ги настанят в приемни семейства или при осиновители; да осигурят услуги в общността, които да ги подкрепят и да затворят институциите. Тези реформирани системи подкрепят в най-голяма степен родните семейства, както и настаняването в семейства на роднини или близки, приемната грижа и малък брой малки групови домове.

Главният изпълнителен директор на Лумос Джорджет Мълхеър, включена наскоро в класацията на 30-те най-влиятелни социални работници, които живеят днес – обяснява, че тъй като институциите работят по установен режим, потребностите на децата остават на второ място:

„Децата, които растат в институции показват забавяне във всички сфери на развитието си.”, заявява тя. „Те полагат усилия да формират здрава привързаност към претоварените с работа хора, които се грижат за тях и работят на смени. В институциите, в които стандартът на работа е лош децата могат да не са в състояние дори да седят, да стават, да ходят и говорят до четиригодишна възраст. Липсата на емоционален и физически контакт, на редовна стимулация и общуване води до значително увреждане на развитието на мозъка на бебетата, които се отглеждат в институции. Тези, които останат по-дълго от шест месеца се възстановяват само частично и проявяват трайни затруднения в развитието и емоционални трудности през детството и юношеството си.”

При малките деца и децата с увреждания, които живеят в институции и имат нужда от допълнително време и подкрепа, за да се хранят, има голям риск от недохранване и смърт. Това е причината да се наблюдава недохранване, дори когато има изобилие от храна. В една институция за деца с увреждания, Лумос установи, че от децата, които са я напуснали, всъщност 78% са починали. Оцелелите до пълнолетие са преместени в друга институция.

Други последствия от институционализираната грижа за деца включват ниско самочувствие, липса на емпатия, агресия, тенденция за самонараняване и забавено езиково развитие.

Когато институционализираните деца достигнат пълнолетие, те имат значително намалени шансове в живота. Според едно изследване, при децата от институции има десет пъти по-голяма вероятност да стигнат до проституция, 40 пъти по-голяма вероятност да имат криминално досие и 500 пъти по-голяма вероятност да стигнат до самоубийство.

Независимо от това, в целия свят деца с живи родители продължават да бъдат настанявани в институции. Има данни, които показват, че 6-8 милиона деца в света живеят в институции, но броят им може да е много по-голям.

Постигнат е напредък по отношение на целта на Лумос за пълното закриване на институциите за деца до 2030 г. в Европа и до 2050 г. в останалата част от света. През последните четири години, благотворителната организация е подкрепила 12 000 деца за преместването им от институции в безопасна, грижовна семейна среда; тя е спасила живота на 459 децата, страдащи от недохранване и неглижиране; обучила е над 15 000 социални работници, здравни специалисти, учители и лица, които разработват политиките; и е помогнала да се променят влизащите в сила тази година правила, които пренасочват европейските фондове, предназначени за държавите членки, от инвестиране в институции към инвестиране в услуги в семейна среда, които подкрепят уязвимите семейства, така че да останат заедно.

„Що се отнася до сиропиталищата, ние си даваме сметка, че Лумос оспорва едно установено от десетилетия вярване, а именно, че „сиропиталищата са нещо добро за децата”, и че това послание може да е трудно за разбиране от персонала, който работи, често доброволно в сиропиталища, както и от милионите загрижени хора, които даряват средства на благотворителните организации, които ги подкрепят”, заяви Джорджет. „Ние твърдим обаче, че има и по-добър начин.”