06/03/2015


В началото на ноември 2014 година социалните служби в един от градовете, в които Лумос работи, получават обаждане от родилното отделение на местната болница, че майка иска да изостави детето си.

Социалният работник, финансиран от Лумос, започва работа по случая и бързо открива причината за това решение: безработна и отчаяна, младата жена наскоро се е разделила с бащата на бебето, който не проявява интерес към него. Тя живее с родителите си, които настояват да настани детето в дом.

Социалният работник разговаря с майката и я информира за подкрепата, която може да й бъде оказана, включително възможността да ползва звено „Майка и бебе“, където ще получи психологическа подкрепа и практически съвети, които да развият уменията й за самостоятелно справяне. Увереността, че не е сама и наличието на подкрепа дават сили на майката да вземе решение да задържи детето. На следващия ден Лумос финансира изследванията, които трябва да се направят преди постъпването й в звеното – тъй като тя е с прекъснати здравноосигурителни права, и осигурява нужните средства за транспорт на майката и детето.

Докато майката е в услугата, социалният работник продължава да посещава семейството й и да разговаря с тях за вредите, които животът в институция ще нанесе на бебето и негативните последици за самата майка, която вече се е привързала към детето, ако сега бъде принудена да го изостави. Родителите споделят, че дъщеря им им липсва, но че не могат да осигурят финансово още един член на семейстото.

За късмет на това малко момченце четири седмици по-късно дядото започва работа като строителен работник. С допълнителните финансови средства и подкрепата, осигурена на майката в критичния момент, тя и бебето успяват да се върнат у дома навреме за Коледа.