УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ,
От името на Коалиция „Детство 2025“ предоставяме на Вашето внимание СТАНОВИЩЕ, базирано на нашия опит и професионална компетентност в работата с най-уязвимите деца и семейства, свързано с въздействието на кризата, причинена от Covid-19 върху техния живот и заявяваме пред Вас нашата готовност за съдействие и сътрудничество в търсене на най-добрите и адекватни на нововъзникващите потребности на уязвимите групи решения и мерки.
Защита на уязвимите семейства и деца в алтернативни грижи по време на пандемията Covid-19
В цяла Европа пандемията Covid-19 вече има драматично въздействие върху най-уязвимите деца и семейства, причинявайки натоварвания на системата за закрила на детето. В някои общности мерките, предназначени да спрат разпространението на вируса, носят риск от създаването на дълбока социална криза.
В България вече сме свидетели на значително увеличение на броя на семействата, които са изправени пред изключителни лишения, поради внезапна загуба на доходи, недостиг на храна и липса на достъп до базисни услуги, свързани със здравеопазване, образование, социална подкрепа и грижи. Тревожността ни към настоящия момент се увеличава както по отношение задоволяване на техните базисни потребности и реализиране на основните им човешки права, така и по отношение претовареността на социалната система и възникналите затруднения във функционирането на много социални услуги, вследствие от въведените мерки за ограничаване на Covid-19.
Социалното дистанциране и карантината оказват засилен натиск върху семействата, включително домакинствата със самотни родители, домакинствата с много поколения, семействата с ниски доходи, семействата на деца със сложни здравни потребности или увреждания, семействата от етнически малцинства и т.н.
Изброените по-долу фактори са като тиктакаща бомба и излагат децата на повишен риск от изоставяне от техните семейства:
Фактори:Рискове:
Липса на достъп до здравни грижи и условия за хигиенна и здравословна среда-Ограниченият или никакъв достъп до здравни грижи способства увеличаването на смъртността в семействата без личен лекар или достъп до здравни грижи;
-Ограничените възможности за социална работа на терен, ориентирана към по-добро обяснение на ситуацията и силната тревога за бъдещето води до увеличаване риска от развиване на психически заболявания;
-Много семейства, живеещи в гета или махали, нямат достъп до питейна вода, канализация и хигиенни материали и няма да могат да изпълнят превантивните мерки за незаразяване с опасния вирус;
Достъп до образование-Ограниченият начин на живот и затварянето на училищата също могат да имат дългосрочни последици за най-уязвимите и маргинализирани деца, увеличавайки вече съществуващите различия в образователната система. Приветстваме усилията на МОН да въведе онлайн обучението! Въпреки това, липсва достъп до онлайн обучение и допълнителна подкрепа за учене за най-уязвимите и маргинализирани деца: спорно е дали имат у дома необходимите устройства (вкл. някакъв или достатъчен интернет) и в повечето случаи техните родители не могат да ги подкрепят със самоподготовката и домашните. Малките деца от рисковите групи пропускат възможности за обучение и развитие в детските градини, тъй като всички са затворени.
Загуба на доходи и липса на средства за осигуряване на ежедневието-Увеличаване на броя на семействата, които нямат финансови възможности поради загуба на работа за осигуряване на храна, плащане на наем за жилище; ток, вода, за обезпечаване на собствените си нужди и тези на децата си;
-Увеличаване на насилието в семейството;
-Увеличаване на случаите на деца, които да бъдат извеждани от семействата и настанявани в социални услуги, поради по-горе посочените причини;
Претоварване или други трудности във функционирането на системата за социално подпомагане Системата за социално подпомагане е пред сериозен срив и невъзможност да отговори на обществените очаквания поради:
-Липса на адекватен на нововъзникващите потребности на хората план за социална подкрепа – прилагат се мерки, които работят в обичайна среда на риск, но не отразяват специфичните рискове, предизвикани от Covid-19.
-Липсва информация на местно ниво за семействата в нужда и ясен механизъм за достъп до подкрепа, който да е популяризиран и да се ползва от хората.
-Поради липса на адекватна семейна подкрепа се увеличава риска от изоставяне на деца и тяхното настаняване в социалните услуги от резидентен тип;
-Недостатъчна подкрепа на приемните семейства, поради невъзможността да бъдат посещавани в дома имда бъде извършвана мобилна работа.
-Текучеството на специалисти в социалната система е голямо, поради прекалена натовареност, която при тези извънредни условия се увеличава още повече, липса на супервизия и професионална подкрепа, както и прекалено ниското заплащане.
Претоварване или други трудности във функционирането на социалните услуги за деца в алтернативна грижа (включително деца в институции) и лицата, полагащи грижи за тях . -Свръхнатовареност на екипите в резидентните услуги, поради нови отговорности - планиране и провеждане на нови занимания, справяне с предизвикателно поведение, породено от изолацията, спазване на изискванията за постоянна дезинфекция, мерене на температура и т.н.
-Ограничен достъп до онлайн обучение и до социални услуги в общността, където децата и младежите получават допълнителна терапия и подкрепа
-Необходимост от допълнителен финансов ресурс за покриване на извънредните разходи, които възникнаха заради кризата и не са предвидени в държавно-делегираните бюджети. Това са предимно разходи за транспорт на служителите (често идват от околните села, а градският транспорт е разреден и рисков); храна (децата и младежите по цял ден са в ЦНСТ, докато при нормални обстоятелства се хранят на обяд в училище или дневен център), защитни средства; допълнителни материали (за занимания с децата и младежите)
-Нужда от указания от властите как да се постъпва, в случай на съмнение за заразяване или заразяване на дете/младеж в резидентна услуга поради трудността (а някъде и невъзможността) да се изолира в ЦНСТ
Опасност от пренасочване на средства, предназначени за реализиране на процеса на деинституционализация на деца и възрастни към други сфери, засегнати от пандемията.-Невъзможност да бъдат осъществени стратегическите и оперативни мерки, свързани с влизане на ЗСУ и подзаконовите нормативни актове в сила, закриване на специализирани институции, разкриване на нови социални услуги и увеличаване на техните финансови стандарти;
-Невъзможност да бъдат развити широк спектър от грижи за семейството и услуги, базирани в общността, което да подкрепи българското семейство и да намали рисковете от изоставяне на деца от техните родители.
Спешни препоръки за националната политика и вземащите решения
Като се има предвид извънредното положение и с цел превенция на сериозните рискове за децата и техните семейства, ние призоваваме да се гарантира че:
• всяко решение за пренасочване на националните бюджети, както и на човешките ресурси за справяне с кризата Covid-19, включва мерки за укрепване на системата за закрила на детето и осигурява мрежи за социална сигурност, които ефективно достигат и подкрепят най-маргинализираните семейства и общности.
• плановете и стратегиите за действие за деинституционализация, в т.ч. предотвратяване на раздялата на деца от семействата, не са засегнати неблагоприятно поради пандемията и че те се преразглеждат в съответствие с отговора на пандемията
• ще се разработи механизъм и план за действие, в който да се очертае кой трябва да се грижи за децата в риск и как ще бъде подкрепен, в случай че лицата, които се грижат за тях са засегнати от Covid-19 .
• ще се създадат приобщаващи модели за обучение, адаптирани към местните обстоятелства, за да се гарантира, че всички ученици имат достъп до информационни технологии и дистанционно обучение.
• ще се подготви анализ на риска и планирани дългосрочни мерки с ясни срокове и ангажименти за възстановяване след кризата на най-засегнатите сектори и уязвимите групи от хора, за да се гарантира здравето, благополучието и зачитането на правата на всички деца и подкрепа за техните семейства след преодоляване на пандемията.
Препоръки, относно използването на ЕСИФ (Eвропейски структурни и инвестиционни фондове) за справяне с пандемията
В контекста на предстоящата модификация на програмата за програмния период 2014-2020 г. и съответните мерки призоваваме българското правителство и Европейската комисия да:
• Защити съществуващите ангажименти на Европейския структурен и инвестиционен фонд за деинституционализация и прилагане на актуализирания план за действие на Националната стратегията „Визия за деинституционализация на децата на Република България“.
• Гарантира, че всяко решение за пренасочване на свободни средства от ЕСИФ за справяне с кризата Covid-19 включва мерки за укрепване на системата за закрила на детето и предоставя мрежи за социална сигурност, които ефективно достигат и подкрепят най-маргинализираните семейства и общности.
Коалиция „Детство 2025” e структура от 16 граждански организации и мрежи, работещи с деца и семейства в цялата страна. Членове сме на различни Eвропейски мрежи, ангажирани с политиките за децата и семействата в ЕС и инвестираме собствен финансов, човешки и професионален ресурс в подкрепа на реформата за деинституционализация в България.
С разработеното от нас становище заявяваме готовността си да участваме в гъвкави консултативни механизми и специализирани платформи за виртуално дискутиране на всяка една конкретна мярка и политика, касаеща децата и семействата:
С уважение,
Членове на коалицията:
Българска асоциация за лица с интелектуални затруднения (БАЛИЗ)
Българска асоциация на клиничните психолози
Български център за нестопанско право
Български хелзинкски комитет
Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца, Нов български университет
Сдружение „Еквилибриум“
Сдружение за педагогическа и социална помощ за деца ФИЦЕ – България
Сдружение SOS Детски селища България
Фондация „Полдер“
Фондация „За Нашите Деца”
Фондация „Карин дом”
Фондация „Лале”
Фондация „Лумос”
Фондация „Международна социална служба-България“
Фондация „Сийдър“
Надежда и домове за децата - клон България
За контакт:
Юлия Панайотова - e-mail: info@knowhowcentre.org;
тел: 0894 661352